Северозападните Хавайски острови

Северозападните Хавайски острови- Подветрените острови

Когато чуят Хавайски острови, повечето хора се сещат за Хонолулу, плажът Уайкики и Пърл Харбър (всички, намиращи се на остров Оаху); На други пък, по- познати са съседните острови Кауай, Мауи, Ланай, Молокай и Хавай. Но кой е чувал за Нихоа. Лайсан, Некер, Лисиански или Скалите Гарднър? Тези и много други малки островчета, рифове, плитчини и атоли се наричат Северозападните Хавайски острови или Подветрените острови.

Обхващайки над 1200 мили (1931 км) от Тихия Океан, всички са необитаеми, малко известни и рядко посещавани (освен от някой изследователи, които си вършат работата там).

Заемащи повече от 1200 мили ( 1931 км.) от Тихия океан, всички тези острови са необитаеми и рядко са посещавани от хора ( с изключение на някои учени, които правят проучванията си там). Ако поставите тези острови на континенталната част на САЩ то те биха покрили дистанцията от Бостън, Масачузетс до Флорида. Северозападните Хавайски острови заграждат територия от 8.0485 квадратни километра ( 3.1075 квадратни мили)

Най-големите сред островите са: Нихоа, Некър ( Мокуманамана), Френч Фригат Шолс ( Мокупапапа), Гарднър Пинакълс ( Пухахону), Маро Рийф ( Налукакала), Лейзън ( Кауо), Лизиански ( Папаапохо), Пърл енд Хермес Атол ( Холойкауауа), Мидуей ( Пихеману) и Куре ( Канемилохай). Те всичките се управляват от щата Хавайски острови, с изключение на Мидуей Атол, който се управлява от американската служба за животните и има временни жилищни помещения.

Всички северозападни хавайски острови са образувани от същите вулканични дейности, които са формирали осемте главни острови ( Кауай, Ниихау, Оаху, Мауи, Молокай, Ланай, Кахоолаве и Хавай) на юг. С времето островите постепенно започнали да се рушат и еволюирали от високи острови ( на юг) до атоли на север. Всеки един от островите е в различна степен на ерозия. И тъй като северозападните острови са най-старите, те са ерозирали най-много. Некър, Нихоа и Гарднър Пинакълс са скалисти базалтови острови, които не са ерозирали достатъчно, за да образуват атоли. Докато Лейсън и Лизиански са ниски, песъчливи острови, които са ерозирали по-дълго време. Френч Фригат Шолс, Пърл енд Хермес, Мидуей и Куре са атоли. С преместването на тектонската Тихоокеанска плоча на северозапад островите ще се превърнат в планини, издигащи се от дъното на океана и най-вероятно ще потънат под водата. Атолът Куре ще бъде първият остров, който би потънал.

Поради изолацията на Северозападните хавайски острови ( те са на около 2,500 мили от СевернаАмерика и на 3,800 мили от Азия), те са дом на голям брой ендемични или редки видове. Докато екосистемата на основните хавайски острови се е променила с течение на времето ( главно защото хората започнали да отглеждат чуждестранни видове растения и животни), екосистемата в Северозападните хавайски острови остава до голяма степен непокътната. Повече от 1,700 вида на територията на северозападните хавайски острови са ендемични, което означава че те не могат да бъдат открити никъде другаде по света. Ето защо този район също се нарича " Американският остров Галапагос".

В края на 19-ти век до началото на 20-ти век, Северозападните хавайски острови страдат от злоупотреба на рибари, ловци на птичи пера и миньори на гуано, които убиват повечето птици и морски обитатели. Също така зайците били донесени на остров Лейзън и Лизиански, където те се размножили прекалено много и изяли цялата зеленина, унищожавайки няколко вида растения завинаги. Но за щастие по-късно островите били възстановени и сега са в почти същия вид, както са били преди тяхната експлоатация.

Днес, ендемичните видове на Северозападните Хавайски острови, включват Лайзанската патица и Лайзанския албатрос, Нихоанската и Лайзанската сипка, Хавайският тюлен- монах и зелената морска костенурка. Седемдесет процента от всички коралови рифове на САЩ се намират тук. Тези коралови рифове са едни от най- здравите и необезпокоявани рифове в целия свят. Повече от 7000 вида, включително риби, костенурки, птици, морски бозайници и безгръбначни, могат да бъдат намерени тук (около една четвърт от тях са ендемични)

Президентът Джордж Буш издал прокламация през 15 Юни, 2006, която включила Националния морски монумент Папаханаумокуакеа, към защитените от закон през 1906. Монументът обхваща Западнохавайските острови и заобикалящите ги води и това е на- големия морски резерват в света. Площта му може да се измери с тази, на щата Калифорния, 139 000 квадратни мили ( 360 000 квадратни километра).

Строга система за пропуск е в действие и важи за всеки, който иска да посети тези острови. Тази система е с цел да предотврати изчезването на някои видове от екосистемата. Системата за пропуск е ръководена от Хавайските острови. Всички дрехи трябва да бъдат нови и опаковани до пристигането. "Меки" предмети, като одеала и каишки за видеокамери, трябва също да бъдат нова, а всички "твърди", като видеокамери или бинокли, трябва също да бъдат опаковани и замразени за 48 часа. За да предотвратят пренасяне на видове между островите, човек трябва да си приготви нова екипировка за всеки един от островите, които посещава. Това правило важи за всички острови, с изключение на Френч Фригат Шолс и Мидуей Атол, тъй като те са вече прекалено населени от хора.