История на Хавайските острови

Началото

През 13-ти и 14-ти век, вълни от имигранти от Таити дошли на Хавайските острови и "погълнали" местното население на Хавайските острови. Първите заселници на островите били Полинезийски пътешественици. За пръв път островите били открити от европейците през 1778, по време на пътешествията на английския изследовател Капитан Джеймс Кук, които пък кръстил островите Сандвичовите острови на името на английския граф Сендуич.

По това време островите били под управлението на воюващи местни кралства. Кук бил приет от местните с голямо учудване. Но така или иначе,той бил убит след като слязъл на Заливът Кеалакекуа на остров Хавай. По време на визитата му, архипелагът бил разделен на три кралства: Хавай, Оаху и Мауи, Ланай и Молокай.

Обединение на островите

След смъртта на тогавашния предводител на Хавай, Камехамеа (1736- 1819) станал крал. Десет- дванайсет години по- късно. Камехамеа притежавал 20 плавателни съда, които извършвали търговска дейност между островите. И след това купил още от чужденци.

Имащ войнствен дух и огнестрелни оръжия, Камехамеа атакувал вождовете на другите кралства, докато не станал господар на всички острови през 1795. Хора, живеещи в различни райони на Хавайските острови, никога не се отказали доброволно от своята независимост до създаването на Хавайското кралство от Камехамеа.

Хората в тези райони били завладени с груба сила. И след като международната общност признала съществуването на Хавайското кралство, заедно с неговия владетел, всички жители, обитаващи Хавайските острови приели своя нов господар.

Мисионерите

Мисионерите пристигнали през 1820. Камехамеа III, който управлявал от 1825 до смъртта си през 1854, разчитал на мисионерите да му дадат съвет или да му помогнат по някакъв друг начин. По тази причина той им разрешил да проповядват Християнството на острова. Мисионерите изградили училища, развили Хавайската азбука и я използвали, за да преведат Библията на Хавайски. През 1839, Камехамеа III, издал закон за равнопоставеност на религиите, и следващата година Хавайските острови били провъзгласени за конституционна монархия.

Монархията

През 1874, подкрепен от Американското правителство, Калакаула бил избран за крал. Той смятал, че европейски и американски нашествия на някои от Хавайските острови, трябва да бъдат прокудени и затова той се заел да възстанови разпространената и древна система на едноличното управление, с помощта на което само той ще има контрол над хазната.

Това решение предизвикало протест, от страна на представителите на Великобритания, Франция и Съединените щати и събудила същата съпротива в други чужденци и местното население, на които кралят дължал избирането си, така че той уволнил министъра си.

Захарната индустрия

През 1848, феодалния строй бил премахнат, правейки възможно частното притежание на земи и по този начин влагането на финансови инвестиции в земите се увеличило. По това време захарната индустрия, която била въведена през 30-те години на 19-ти век, била добре развита.

Под постоянната опасност от Европейските нации, копнеещи да присъединят Хавайските острови към своите империи, Хавайските търговци и Американските бизнесмени искали Съединените щати да добавят земите им към територията си. Договор за взаимопомощ бил гласуван през 1875. Договорът бил подновен през 1884, но не бил ратифициран. Ратификацията била факт през 1887, когато била направена поправка, даваща на САЩ изключителното право да изградят морска база на Пърл Харбър. Количеството захар за износ към САЩ се увеличило значително, което накарало много американски бинесмени да инвестират средства в захарната индустрия.

Царуването на Лилиуокалани

Кралица Лилиуокалани се заклела да спазва конституцията през 1887. Законодателното заседание през 1892, по време на което 4 министри били сменени, забавено от 8- месечното управление на кралицата, решена да продължи въпреки всичко и да запази гъвкавостта на кабинета.

Нова конституция била изработена, осигуряваща й пълна власт и правото да лиши много граждани от правото им на глас, ако не са гласували от 1887. Комитетът за сигурност бил назначен за обществена среща, който избрал временно правителство и реорганизирал доброволните военни части, които били разпуснати през 1890.

Временното правителство свикало общо събрание с гражданите и ратифицирали своите действия. Комитетът за сигурност завзел сградата на управляващите и издали прокламация, декларираща монархията да бъде отменена и да бъде избрано временно правителство.

В същото време, две военни групи от доброволци пристигнали и окупирали местността. По препоръка на своите министри, кралицата се предала, протестирайки САЩ да възвърне властта й.

Републиката

Законът за взаимопомощ бил договорен със САЩ през следващия месец, точно преди края на мандата на президента Бенджамин Харисън, но бил отхвърлен през Март 1893 от приемника на Харисън, новия президент на САЩ Кливлънд.

Нова конституция за Хавайските острови била съставена малко след като С.Б Дол станал президент. Конспирация, с цел да премахне републиката и да възвърне монархията, влязла в действие. Внезапна среща с предопреден отряд полицаи, осуетил този план.

Бившата кралица, която била укрила оръжия, амуниции и уличаващи документи, били намерени. Тя била арестувана и осъдена на 9 месеца затвор в бившия замък. През Януари 1895, тя тържествено се отказала от правата си за трона и се заклела във вярност към републиката.

"Новата ера"

След встъпването в длъжност на президента МакКинли през Март 1897, преговорите със САЩ били подновени. Хавайските острови били от части анексирани след поредица резолюции на Конгреса скоро след това. Формалното признаване на суверенитет било през Август 1898, когато Американския флаг бил издигнат над Административната сграда.

Атаката на Пърл Харбър на 7. Декември 1941 от Японците, принудила Америка да участва във Втората Световна война. Хавайските острови служели като много важна база за операциите в Тихия океан и помогнали на Америка да спечели войната в Тихия океан.

Граждани гласували Хавайските острови да станат Американски щат през 1958. Президентът Дуайт Айзенхауър подписал законопроект през Март 1959, който признал Хавайските острови за 50-я щат на 21. Август 1959.

През Септември, 1992, остров Кауай бил опустошен от урагана Иники, най- силния ураган, удрял някой от Хавайските острови през последния век. Островите, които се наслаждавали на продължителен икономически и демографски растеж след Втората Световна война, претърпели спад през 90-те години на 20-ти век. Хавайският туризъм бил поразен от трагичните инциденти от 11. Септември 2001, но за щастие сега е напълно възстановен.