

Природни бедствия в Хавай
Хавай е истински рай. Въпреки, че островите са податливи към определени природни бедствия, като наводнения, урагани, цунами и опасни за живота потоци от лава.
През Март 2006, в продължение на над 30 дни, се изсипват поройни дъждове, причинили огромни вреди от наводненията и сериозни последствия за общественото здраве. Следва да ви запознаем с природни бедствия, сполетели Хавай и с такива, които е възможно да се проявят.
Унищожителни наводнения
В резултат от поройните дъждове, някои части от Хавайските острови са податливи на наводнения. Обилен дъжд може да превърне малка, тиха рекичка в бурна каскада, помитаща всичко по пътя си. На всеки няколко години, дори хора губят живота си, заради наводнения, някои, отнесени в колите си, а други просто разхождайки се. Трудно е да се предвиди наближаващ, пороен дъжд, тъй като може да дойде внезапно.
В Хавай наводненията са най- често срещани в сравнение с останалите природни бедствия, като цунами и урагани. Не отдавна подобни наводнения удариха островите. През Октомври 2004, долината Маноа в Оаху е сполетяна от унищожително наводнение и в следствие на това приземният етаж, където се намира библиотеката Маноа Хамилтън на Хавайския Университет, е под водата. Освен, че унищожава част от библиотеката, наводнението отнася най- малко 60 къщи, причинявайки щети в размер над 1 млн. щатски долара.
През Март 2006, дъждове, продължили шест месеца причиняват наводнения в много места в Хавай. На остров Кауай предизвикали разрушаването на язовирна стена, отнемайки живота на седем души. В Оаху дъждът кара канализационната система на Уайкики да прелее, предизвиквайки разлив на канализационни води, които замарсили части от южния бряг на острова за няколко дни.
Урагани
Бушуващите
бури са феномен, причинен от изключително ниското налягане и силните ветрове около окото на урагана или тайфуна, което кара огромни количества вода да образуват купол на нива, по- високи от заобикалящата ги океанска повърхност.
Големи възвишения, шум на разбиващи се вълни и ветрове, издигащи се над този купол се сблъскват със сухоземната територия, причинявайки големи щети на постройките и крайбрежната околност.
Тази съвкупност от вода може да причини тежки наводнения в бреговите райони, особено когато бушуващите бури съвпадат с приливите. Всяка земна маса по пътя на бушуващата буря ще бъде засегната повече или по- малко, в зависимост от брой фактори. Колкото по- силна е бурята и повече към плитчините, толкова по висока е фунията на урагана.
Бушуващите бури са най- смъртоносния и опасен вид ураганни ветрове. Мощен тропически циклон най- често се характеризира със скоростта на ветровете му,но крайбрежните наводнения отнемат много повече човешки жертви в сравнение със силните ветрове.
Ураганът чупи закотвени на пристанищата лодки, мачти и други отломки на върха на ураганните бури често разрушават сгради, които не са били разрушени от самата сила на вятъра. Дори без да притежават теглото на отломките, водата е достатъчно разрушителна сила.
Два урагана (Иуа и Иники) оставили зад себе си опустошение и много човешки жертви преминавайки през щата. Ураганът Иуа ударил островите Ниихау, Кауай и Оаху на 23. Ноември 1982. Той бил първа степен по скалата за ураганни ветрове Сафир- Симпсън. Иуа бил първият голям ураган, ударил Хавай от основаването на щата през 1959. Ураганът Иники бил най- мощния ураган в историята, ударил Хавай. Окото на урагана минало през остров Кауай на 11. Септември 1992 и е бил от четвърта категория, отнел 6 човешки живота и нанесъл щети в размер на 1.8 милиарда щатски долара.
Цунами
Хавай е американският щат с най- голям риск от цунами. Малки цунами се случва около веднъж годишно, а опустошителни цунами връхлитат на около всеки 7 години. Рано сутринта на 1. Април 1946, земетресение с магнитут 7.8 разтърсил Алеутските острови, граничещи с Аляска.
Почти 5 часа по- късно, в 7 сутринта, най- големите и разрушителни вълни цунами в историята връхлетели Хавай, убивайки 159 души. Много от тях били просто любопитни, включително и ученици, отишли в открития и много рисков рифов район, без да знаят, че отдръпващата се вода е знак за приближаващо цунами. Никакви предупреждения не са били възможни и не са били дадени за това цунами.
Имуществените щети възлезли на около 26 милиона щатски долара. Гребенът на вълната се предполага да се е издигнал на 54 фута (16.5 м.) на остров Молокай и 55 фута (16.8 м.) в долината Пололу на Големия остров. Някои от вълните в този район навлезли на повече от половин миля, навътре в острова.
Цунами са основно асоциирани със земетресения в океанските и крайбрежните райони. Когато настъпи земетресение, генерираната енергия излиза навън във всички посоки от началната точка, намираща се под земята в огнището (хипоцентър). Засичането на цунами е истинско предизвикателство за учените.
Вълните цунами се генерират от земетресения и се разпространяват с различна скорост. Най- бързите могат да достигнат скорост от 400-500 мили/час (645-805 км/ч). В открития океан вълна цунами е едва един фут висока, така, че би преминала незабелязано покрай кораб. Но достигнала плитчините се забавя и рязко нараства на височина. Цунами удря земята като серия крайбрежни вълни, като най- голямата обикновено е някъде по средата на редицата от вълни.
Цунами се характеризират като вълни, образувани в плитчините. Този вид вълни е различен от вълните, образувани с помощта на вятъра, които много от нас са наблюдавали. Цунами в дълбоките води имат дължина на вълната по- голяма от 300 мили (482 км) и период, равняващ се на около час.
Този вид вълни са значително по- различни от нормалните калифорнийски вълни, които по принцип имат дължина на вълната около 330 фута (100.5 м) и период около 10 секунди. Когато цунами достигне брега може да наподобява бързо издигащи се или падащи приливи и отливи или като серия от разбиващи се вълни.
Рифове, заливи, делти или устия на реки, подводни детайли и наклона на плажа, всичките помагат да се оформи цунами, доближавайки брега. Цунами рядко става много високи, разбиващи се вълни.Често цунами може да се разбие далеч от брега.
Понякога, цунами може да образува отвор, стъпковидна вълна със стръмна, разбиваща се предна част, което може да се случи, ако цунами се движи от дълбоки води към плитък залив или река. Първата може да не бъде най- голямата от серията вълни.
Една брегова област може да не почувства унищожителното действие на вълните, докато в друга област може да се разпростре навътре в сушата на около 1000 фута (305 м) или повече покриващи широки пространства земя с вода и отломки. Наводняващите вълни цунами могат да отнесат предмети и хора, навътре в морето, когато отстъпват.
Вулкани
Има няколко вида процеси, причинени от вулканична активност, които могат да бъдат опасни за живота и собствеността на хората. Те включват потоци лава, потоци от кал, облаци
от прах, лавини от отломки и пирокластични гъсти течения.
Разтопени скали или магма, които се стичат по повърхността на земята се наричат лава. Колкото е по- голямо съдържанието на кварц, толкова по- гъста става. Лава с ниското съдържание на базалт формира бързодвижеща се, 10-30 мили/час (16-48 км/ч), тесни потоци от лава или широки и тънки пластове лава, които се разливат на няколко мили ширина.
Между 1983 и 1993, потоци базалтова лава изригнали от вълкана Килауеа на Големия остров на Хавай, унищожавайки почти 200 къщи и няколко от крайбрежните магистрали, заедно с южната страна на вулкана. Потоците лава заравят, смазват, покриват и изгарят всичко по пътя си.
Потоци лава могат да запушат река, формирайки езеро, което може да прелее или счупи своите стени, причинявайки наводнение. Начините за контролиране на пътя на потоците от лава включва изграждането на бариери и отводнителни канали, охлаждащи напредващия фронт с вода или разстройвайки източника, или напредващия фронт от лава, чрез експлозиви.
Вулканите отделят газове по време на изригването. Дори когато вулканът не изригва, пукнатини в земята позволяват газове да се изпускат на повърхността. Най- често срещаните вулканични газове са водните пари (90 %), въглероден диоксид, серен диоксид, въглероден сулфид и водород.
Серният диоксид може да взаимодейства по посока на вятъра с водни капчици в атмосферата и да паднат под формата на киселинни дъждове, причиняващи корозия и бедствия, действащи върху растителността. Въглеродният диоксид е по- тежък от въздуха и може да се събира във вдлъбнатини, където понякога може да се натрупа в смъртоносна концентрация и да причини задушаване на хората и животните.
Големи изригвания изпускат серен диоксид в стратосферата, когато се свърже с вода и достигне формата на аерозол на сярна киселина. Отразявайки слънчевата светлина, серните аерозоли могат да намалят средната температура на планетата Земя с няколко градуса по Фаренхайт. Тези аерозоли също ускоряват разрушаването на озоновия слой променяйки хлорните и азотните химически частици в стратосферата.
Земетресения
Земетресенията в Хавай са тясно свързани с вулканите на островите. Въпреки, че са трудно забележими, хиляди земетресения се създават под Големият остров на Хавай. Големият остров е най- младият сред Хавайските острови и до ден днешен расте. Тук, изригващи вулкани и течаща лава могат да бъдат наблюдавани. Активните вулкани на острова са Килауеа, Мауна Лоа и Лоихи. Изригвания и движение на магма в тези вулкани са обикновено придружени от малки, но чести земетресения. Тези земетресения, наричани още вулканични земетресения произлизат в региони с натрупана магма или по пътя, който магмата следва след като се е издигнала и се движи преди изригването.
Други земетресения, които могат да се проявят в Хавай се наричат тектонски земетресения, които могат да се образуват в райони със структурни слабости в основата на Хавайските вулкани или дълбоко вътре в Земната кора под острова. През последните 150 години малкото силни тектонски земетресения (с магнитут 6 до 8) причинили сериозни щети на сгради и пътища и дори отприщили локални цунами. Най- разрушителното земетресение в Хавай се образувало на 2. Април 1868 и отнело живота на 81 души. Земетресението било с магнитут 7.9, разрушило повече от 1000 домове и образувало цунами с височина 15 метра около южния бряг на вулкана Килауеа.
Въпреки, че земетресения се образуват често в Хавай, по- голямата част от тях са прекалено малки, за да бъдат усетени. Последното, което разтресе Големия остров на Хавай и можеше да бъде усетено дори на остров Оаху, 170 мили (274 км.) на Север от епицентъра, настъпило през 15 Октомври 2006. То бе с магнитут 6.7. Земетресението причини имуществени щети, наранявания, земни свличания, прекъсване на захранването в много райони и закъснения и отмяна на полети. Най- тежки щети имало на северната и западната части на Големия остров на Хавай. Щетите също били доста големи по източната част на Мауи и малки щети, на остров Оаху.